2 сент. 2005 г., 15:06

Уморен си 

  Поэзия
5.0 / 3
839 0 3
Уморен си от тежката зима,
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.

Уморен си от моята вечна
неугасваща обич и ласка,
те са бреме за теб безконечно
и лицето си криеш зад маска.

Кат пустинен отшелник живееш
във пустиня душата изгубил
и пред празната чаша немееш,
че живота си ти си погубил.

С нерешени проблеми заспиваш
и денят покрай тебе изтича
и сълзите си тайно попиваш,
че отново си ти необичан.

Уморен от мечти и решения
ти от хората бягаш и криеш се
и животът ти тъй ще изтлее
покрай теб неусетно изнизващ се.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...

Ещё произведения »