23.03.2021 г., 17:44 ч.

Уморена любов 

  Поезия
288 0 3

Уморената любов е странно тиха

босо стъпва по безстрастно ложе.

Изболяла глас във пет-шест стиха,

Любовта изстива тихо. Тя го може.

 

Уморената любов си тръгва сляпа.

Както е дошла, без план, ни разум.

Неразбрана, недопусната, без вяра.

Не докоснала, не любила, с боязън.

 

Уморената любов, така категорично,

не приема да е пъхната в килера

Срещу залък време, някак прозаично.

През ключалката да гледа премиера.

 

Уморената любов до студ ранена

безкръвна, без крила, и без утеха,

не проклина, не крещи, не плаче...

Тя търси другаде по-топла дреха.

 

Уморената любов не се завръща.

Загуби и ползи няма да премери.

Нейде, друго слънце ще прегръща.

Смисъл в чужди строфи ще намери.

© Екатерина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уморената ми любов съвсем не е зов за помощ, по скоро кихане от досада. Може и така да се интерпретира. И малко носталгия...
  • Уморената любов е зов за помощ,
    тя истинската обич не познава, затуй така се уморява
  • Хубаво,
    Поздравления!
Предложения
: ??:??