Уморена любов
Уморената любов е странно тиха
босо стъпва по безстрастно ложе.
Изболяла глас във пет-шест стиха,
Любовта изстива тихо. Тя го може.
Уморената любов си тръгва сляпа.
Както е дошла, без план, ни разум.
Неразбрана, недопусната, без вяра.
Не докоснала, не любила, с боязън.
Уморената любов, така категорично,
не приема да е пъхната в килера
Срещу залък време, някак прозаично.
През ключалката да гледа премиера.
Уморената любов до студ ранена
безкръвна, без крила, и без утеха,
не проклина, не крещи, не плаче...
Тя търси другаде по-топла дреха.
Уморената любов не се завръща.
Загуби и ползи няма да премери.
Нейде, друго слънце ще прегръща.
Смисъл в чужди строфи ще намери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Димитрова Всички права запазени
съвсем не е зов за помощ, по скоро кихане от досада. Може и така да се интерпретира. И малко носталгия...
