Уморената
За тази - Уморената,недоспалата - късно е!
Звъни, чакаща призори
да получи златния си пай
задоволена нейде,после утолена,
мъркаща от лова си ,
приспала в сладък сън,
вместо обич, онзи - Именития
с любов, да шепне,
носен на дяволските си рога,
а страхът, прогонен упорито,
с лудата си мисъл, викайки страстта.
Призовавайки я в нощи като бездна,
чакана като първичността,
разбивала се в скалите безбрежни.
За тази - Уморената - ще отворя своята врата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДИМА Всички права запазени
