22.06.2010 г., 11:31

Уморената река

897 0 17

Тя влачи спомени за буйни водоскоци,

тъгува росни цветни брегове,

сънува често сребърни потоци

със златни рибки и усмивка на дете.

 

Илюзии преливат от корито,

набъбват наноси - удавени мечти,

а дъното косите ú заплита,

скали прорязват морните гърди.

 

Извива бавно наедрялото си тяло,

със потъмняла и ръждясала душа

и влива се в безкрая, прежадняла

за свежа глътка изворна вода.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...