Тя влачи спомени за буйни водоскоци,
тъгува росни цветни брегове,
сънува често сребърни потоци
със златни рибки и усмивка на дете.
Илюзии преливат от корито,
набъбват наноси - удавени мечти,
а дъното косите ú заплита,
скали прорязват морните гърди.
Извива бавно наедрялото си тяло,
със потъмняла и ръждясала душа
и влива се в безкрая, прежадняла
за свежа глътка изворна вода.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
