Уморени мечти
Крием зад дебели стени
Уморени очи
Не заспиват сами
От умора боли
Минават дните заслепени
Сърцата заскрежени
Не туптят...
Уморени коне
Не вървят...
Уморени птици
Не летят...
Убити мечти
Хиляди лъжи
Грохот силен
Срив...
Няма да съм крив
Ще се усмихна
Мълчешком...
Ще почистя моя дом
Боклука ще изхвърля
Вън...
Ще се помоля
Със свещица
И камбанен звън
За всичките погубени души
Ще си простя
Изгубените дни
Ще изградя
По-хубави мечти
Ще сторя и поклон
В душата няма стон
Само мъничка умора
За новите уроци
Аз ще я отворя
© Любомир Деничин Всички права запазени