Уморени видения
На островче самотно
сред тъмнозвезден океан,
ний сме впримчени в Живота
с верижното си ДНК-а ...
и се мислим за велики
господари на света,
хромозомни, нервни, разнолики,
в плен на свойта суета -
корупция, партии, богатство,
власт над другите плебеи -
Боже, колко е ужасно
червей да се чувства змей ...
И се гърчим в своите вериги,
със земята врим и стинем,
глави над водата вдигаме
в опит дъно да не стигнем ...
Участта ни е това,
наричана от някои съдба -
една безкрайна самота,
плискаща в човешката душа!
А е островчето малко,
трябва му един вулкан
и малко лава жарка,
за спомен, че било е там ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
