24.11.2018 г., 17:21

Уморените хора

Поезия

577 2 4

Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък…
Добитък!
Ни на дявол,
ни Божии!
На кого?
На кого?
На кого да се молиш?
Маршируват край мен уморените хора.
Има ли Бог?
Има ли…,
Боже???
Маршируват във мен страшните мисли,
че всичко е нищо…
Всичко е нищо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Петър1 (Петър Димитров)

Не виждам аз прозрения тук.
Само разочарования...много...

2018-12-09T00:12:59+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Напомня "Септември" по своите социални прозрения...

2018-11-25T09:53:56+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

И само кръвта ни пренася от живот към живота.
Яйце птицата снася.Има ли смърт след Голгота?!
Силата е в търсене на отговори.
Въпросите са пътят към тях.
Хубаво екзистенциално послание!
Поздравления,Кольо!

2018-11-25T04:05:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Силно!

2018-11-24T23:08:53+02:00