Nov 24, 2018, 5:21 PM

Уморените хора

Poetry

576 2 4

Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък…
Добитък!
Ни на дявол,
ни Божии!
На кого?
На кого?
На кого да се молиш?
Маршируват край мен уморените хора.
Има ли Бог?
Има ли…,
Боже???
Маршируват във мен страшните мисли,
че всичко е нищо…
Всичко е нищо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Не виждам аз прозрения тук.
Само разочарования...много...

2018-12-09T00:12:59+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Напомня "Септември" по своите социални прозрения...

2018-11-25T09:53:56+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

И само кръвта ни пренася от живот към живота.
Яйце птицата снася.Има ли смърт след Голгота?!
Силата е в търсене на отговори.
Въпросите са пътят към тях.
Хубаво екзистенциално послание!
Поздравления,Кольо!

2018-11-25T04:05:50+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Силно!

2018-11-24T23:08:53+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0