xaoc (Павел Чавдаров)
17 8
6.12.2007 г., 14:59 ч.

Уморените крила се смеят 

  Поезия » Любовна
588 0 5
Днес аз слязох на земята!
Да!
И скрих своите крила, дълбоко в нечий храм!
Днес аз отново си повтарям, че има срам!
Че някъде далеч в безкрая, има необятна чистота.
Нозете ми бели маргарити, помнят още
стария ми път.
Очите ми небесни, помнят човешкия позор!
Кал, обиди!
Грешен обичай!
Ръце дълбоки, очи нещастни!
Мисли пълни, души тъй празни....
Нечовешки зор,
в дяволски позор...
... сега Луцифер се смее,
смее се на Божията не благодат!
Сега Луцифер живее,
във всяка къща, стая и креват.
Аз отчаяно обратния си път поемам
и крилата искам да прибера.
А те...
... усмихнати дълбоко в транс, в умора
чужди думи ми редят:
"- Забрави! Забрави за нас!
Ти оставаш тук!
Падналите Ангели умират!
А с тях се ражда благодат!"

© Павел Чавдаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??