Уморих се...
Денят ми пак започна с тиха тъга, която ме убивa.
Аз пак търся твоя образ навсякъде около мен.
Не откривам нито себе си, нито теб.
Болката ми не спира и няма да спре, докато не те видя.
Мога ли с мисъл да те попитам къде си или сам да те намеря?
Писна ми цял живот да те търся, а след като те открих, сме двама непознати.
Ти си на всеки ъгъл, в който погледна и на всяка крачка, на която се спирам.
Това ти ли си или аз те създадох в моето съзнание, аз не знам.
Вече не знам дали да се спра или да продължа, или просто да умра?
Имам чувството, че колкото повече раста, толкова повече пропадам.
Къде ли не търсих чудеса, но всичките те загаснаха сега.
Единственото чудо, което може да ме спаси, е любовта.
Уморих се вече от всичко, уморих се от реалността, която всеки ден
осъзнавам.
Пиша тук и сега, за да забравя болката, която ме подтиска в депресия.
Аз не съм слаб, защото и да искам, не мога: ти ме крепиш във всеки миг.
Ти си незагасваща светлина, която само Бог може да загаси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бен Ар Всички права запазени
