beytula_bubu (Бен Ар)
103 280
6 jun 2007, 13:42

Уморих се... 

  Poesía
724 0 4



           Денят ми пак започна с тиха тъга, която ме убивa.

          Аз пак търся твоя образ навсякъде около мен.

          Не откривам нито себе си, нито теб.
          Болката ми не спира и няма да спре, докато не те видя.


          Мога ли с мисъл да те попитам къде си или сам да те намеря?

          Писна ми цял живот да те търся, а след като те открих, сме двама непознати.

          Ти си на всеки ъгъл, в който погледна и на всяка крачка, на която се спирам.

          Това ти ли си или аз те създадох в моето съзнание, аз не знам.

          Вече не знам дали да се спра или да продължа, или просто да умра?

          Имам чувството, че колкото повече раста, толкова повече пропадам.

          Къде ли не търсих чудеса, но всичките те загаснаха сега.

          Единственото чудо, което може да ме спаси, е любовта.

         Уморих се вече от всичко, уморих се от реалността, която всеки ден   

                                                       осъзнавам.

         Пиша тук и сега, за да забравя болката, която ме подтиска в депресия.

         Аз не съм слаб, защото и да искам, не мога: ти ме крепиш във всеки миг.

         Ти си незагасваща светлина, която само Бог може да загаси.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ХУБАВИТЕ КОМЕНТАРИ И ПОВЯРВАЙТЕ МИ И ВАшИТЕ СТИХОВЕ СА НЕВЕРОЯТНИ.ТУК ИМА МНОГО ТАЛАНТЛИВИ ХОРА.ИЗСКУСТВОТО ВИНАГИ Е КРАСИВО, А ХОРАТА КОИТО ГО ПРАВЯТ ОщЕ ПО-КРАСИВИ
  • И моите дни в последно време са все такива!
    Поздрав и отличен за прекрасният стих!
  • Рядко се среща такава обич ...
    Но заради нея не трябва никога да се уморяваш
  • Последняи стих най ми хареса,доста е оригинален...
Propuestas
: ??:??