6.03.2009 г., 8:11

Уморих се, любов

1.3K 0 17

 

 



 

Уморих се, любов,

уморих се след теб да вървя.

Обич да давам,

сред зима да търся цветя.

 

Уморих се, любов,

дълъг път с теб извървях.

Радост и болка

дълбоко в сърцето събрах.

 

Уморих се, любов,

но след теб ще оставя следа.

Стихове писах

за неизживяна все още мечта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Лили, има и такива дни...Прегръщам те!!!
  • дали не си вървяла след нещо друго...тази умора... поздрав!
  • Не се върви след Любовта.....тръгни срещу нея!Само така ще я срещнеш!Погледни я в очите! Ако е онази Истинската,сърцето ти ще я познае....тогава умората ще изчезне и ЩЕ ВИДИШ СВЕТА РАЗЛИЧЕН! от мен 6
  • Поздрави за стиха - признание ! И още - това не е умора, а събиране на сили за още любов.....
  • Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...