6 мар. 2009 г., 08:11

Уморих се, любов

1.3K 0 17

 

 



 

Уморих се, любов,

уморих се след теб да вървя.

Обич да давам,

сред зима да търся цветя.

 

Уморих се, любов,

дълъг път с теб извървях.

Радост и болка

дълбоко в сърцето събрах.

 

Уморих се, любов,

но след теб ще оставя следа.

Стихове писах

за неизживяна все още мечта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Лили, има и такива дни...Прегръщам те!!!
  • дали не си вървяла след нещо друго...тази умора... поздрав!
  • Не се върви след Любовта.....тръгни срещу нея!Само така ще я срещнеш!Погледни я в очите! Ако е онази Истинската,сърцето ти ще я познае....тогава умората ще изчезне и ЩЕ ВИДИШ СВЕТА РАЗЛИЧЕН! от мен 6
  • Поздрави за стиха - признание ! И още - това не е умора, а събиране на сили за още любов.....
  • Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...