Ураганите в кръвта ми
Усещам ураганите в кръвта си,
превземат я болезнено, крещят,
когато леден полъх ражда вятър,
угасват чувства. За пореден път.
И раждат се тогава страшни бури,
разкъсващи смирената ми плът,
от раните дълбоки се събуждат
реки от болка, бясно се множат.
И тичат ураганите в кръвта ми,
душата ми самотна да пленят,
че там, където чувствата се губят,
прегради падат. За пореден път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
