Ураганни мисли
УРАГАННИ МИСЛИ
Като Густав, урагана
връхлетя ме отзарана
следната въпросна мисъл:
Кой жирафа е орисал
от високо все да гледа
зебри, лъвове, говеда;
да не може да се кланя
(ниско - като талибаня,
който на Аллах се моли
и надига задник. Що ли?)
на газели грациозни
и маймуняци шикозни.
Дивната му перспектива
ми изглежда малко дива
откъм връх Килиманджаро,
гдето хвърлям карти таро.
Нейсе, нека да е здраве
в Атакама и Мохаве,
и жената на Гай Ричи
още да се опаричи!
А за мен комай е време
да завърша таз поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Димитров Всички права запазени
