Уроците и сила са, и слабост -
като пречупена в основата си кост,
като дупка, зееща от раната
от забитият в сърцето нож.
Като кървене спряно с кръпки
от ирония и самота.
Като живот изплакан пак до дъното,
потънал от разбиване в скала.
И не скала, същински айсберг
погуби ни така
от страх, лъжи, поквара и основното -
липсата на любовта, споделеността.
Превърнахме Уроците в кървави вериги
опасващи от чувствата и те
превърнаха ни в празни погледи-
изгубени, но Търсещи... на колене.
На лов сме за звезди
сред облаци от митове
или пък са били
превърнати в пепел
недостижимите бленувани мечти...
Я.К
© Yana Всички права запазени