3.08.2008 г., 19:25

Уроци по себеопазване

880 0 5

Огъвам се, но се не чупя.

Научена съм на инат.

Всичко мога да си купя

в тоя корумпиран свят.

 

Денят минава в лавиране,

пререждане, сервилност, глад...

за по-добро сервиране

на вчерашен обяд.

 

Преглъщам бавно, трудно,

но не давам

видимост за главорезно поражение.

Понякога в спокойна мудност

ставам

маскирана  зад изненадващо движение.

 

Гъвкавост от разговорник черпя,

жаргонно полиглотствам... Знам,

че човек се свива според  чергата,

но опазва свойта същност САМ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...