3.08.2008 г., 19:25

Уроци по себеопазване

878 0 5

Огъвам се, но се не чупя.

Научена съм на инат.

Всичко мога да си купя

в тоя корумпиран свят.

 

Денят минава в лавиране,

пререждане, сервилност, глад...

за по-добро сервиране

на вчерашен обяд.

 

Преглъщам бавно, трудно,

но не давам

видимост за главорезно поражение.

Понякога в спокойна мудност

ставам

маскирана  зад изненадващо движение.

 

Гъвкавост от разговорник черпя,

жаргонно полиглотствам... Знам,

че човек се свива според  чергата,

но опазва свойта същност САМ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...