Огъвам се, но се не чупя.
Научена съм на инат.
Всичко мога да си купя
в тоя корумпиран свят.
Денят минава в лавиране,
пререждане, сервилност, глад...
за по-добро сервиране
на вчерашен обяд.
Преглъщам бавно, трудно,
но не давам
видимост за главорезно поражение.
Понякога в спокойна мудност
ставам
маскирана зад изненадващо движение.
Гъвкавост от разговорник черпя,
жаргонно полиглотствам... Знам,
че човек се свива според чергата,
но опазва свойта същност САМ.
© Ниела Вон Все права защищены