Урок
558
0
0
Не мога да редя красиви стихове,
душа не ми остана за това,
навярно така съм орисана -
... да търся и да не намирам
любов и топлина.
Кой всъщност определя
на кого и колко ще даде,
и даващият ще получи ли,
щом се раздава от сърце?
....................................
Научих се полека да се радвам
на малките и простите неща -
усмивка на добър приятел,
цветенце мъничко разцъфнало
и слънчев лъч,
през облаците минал...
И продължавам да раздавам -
в ТОВА намирам смисъла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
