Jan 26, 2012, 10:13 AM

Урок

  Poetry » Civic
564 0 0

Не мога да редя красиви стихове,
душа не ми остана за това,
навярно така съм орисана -
... да търся и да не намирам
любов и топлина.
Кой всъщност определя
на кого и колко ще даде,
и даващият ще получи ли,
щом се раздава от сърце?
....................................
Научих се полека да се радвам
на малките и простите неща -
усмивка на добър приятел,
цветенце мъничко разцъфнало
и слънчев лъч,
през облаците минал...
И продължавам да раздавам -
в ТОВА намирам смисъла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...