3.08.2008 г., 18:22

Урок на живота

1K 0 8
Пътеки трънливи все обхождах,
друми по-лесни не открих,
по пътя на живота трудно прохождах,
трудно себе си намирах, но успях и се преоткрих.

Падах тежко, но се изправях,
продължавах без карта и компас,
в трудности житейски оцелявах,
и ето ме - пак съм тук, при вас.

На живота урока аз научих,
смело да се хвърлям напред,
сладостта му с трудности да получа,
че всяко нещо идва ред по ред.

Ще продължавам по пътеките трънливи,
ще изкачвам стръмни върхове,
ще чакам някога и аз да съм щастлива,
ще се боря, без битка даром никой не ще ми го даде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...