3 ago 2008, 18:22

Урок на живота

  Poesía
1K 0 8
Пътеки трънливи все обхождах,
друми по-лесни не открих,
по пътя на живота трудно прохождах,
трудно себе си намирах, но успях и се преоткрих.

Падах тежко, но се изправях,
продължавах без карта и компас,
в трудности житейски оцелявах,
и ето ме - пак съм тук, при вас.

На живота урока аз научих,
смело да се хвърлям напред,
сладостта му с трудности да получа,
че всяко нещо идва ред по ред.

Ще продължавам по пътеките трънливи,
ще изкачвам стръмни върхове,
ще чакам някога и аз да съм щастлива,
ще се боря, без битка даром никой не ще ми го даде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...