14.01.2010 г., 9:38

Урок по четене

803 1 5

Урок по четене

 

Проклета да е сянката ти дълга,

с ръцете си - маркучи да ме стига.

Разпитала съня ми и излъгала,

че тя била настолната ми книга!

 

Прочетох те, но - вчерашен си вестник!

От любопитство даже те повторих!

Та в сънищата ми, от страхове унесени,

сега ще влизаш дебнещо и тромаво!

 

Опитах ти вкуса и те преглътнах,

а вестника затворих долу, в скрина.

Да мъча думите не искам! Млъкнах.

И просто те оставям да отминеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съветите - обичам искрените хора. Имате право написах идеята късно вчера от 23 до около 23,30 и четох творбата до 24,00. Просто бях много уморена и ми се спеше и най-вероятно не съм я усетила правилно. А и мъжът ми ми даде рамо - че харесвал последните ми творби. И така и не доизпипах стихът. Коригирам го!
  • Не разбрах само "пиля думи" или "пилея думи" си искала да напишеш?Защото като смисъл са коренно различни - първото/макар и доста шлосерско/е положително нещо,от грозната дума може да излезе шлифован диамант,а второто си е "язък за думите"!Поздрав!!!
  • Много пишеш, това е хубаво ! Тук не всичко е в ритъм, но силата на чувството замества това. Поздрави !
  • Прочетох твоят урок!
    Хареса ми!
  • Усеща се силен гняв! Остави го да отмине, отмини и ти, животът ще продължава!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....