Урока не научихме...
Ожарило се е Слънце! Прежуря!
Всичко малее в мараня!
Жадуваме капчица свежест
и молим се на дъжда:
– Не ни отминавай!
Завали! Малко жегата намали!
Явно много сме се молили
и той е чул.
Дойдоха облаци забулени с раздърпан,
черен чул.
Засвяткаха светкавици!
Небето се раздра!
И... заваля!
Едри капки дъжд заудряха земята!
Дървото клоните размята!
Капките прерастнаха във ледени зърна!
Внезапно, много застудя...
Каква бе таз молитва! Какъв бе тоя грях?
Слънце ни опече, град ни наваля...
Мъка и разурха останаха след тях.
Реките се разляха, отнесоха села!
И после пак напече! Какво ни сполетя?
Сърдита е природата! Наказва ни жестоко!
Урока не научихме! Живеем си със злото!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
И не е проблемът само в моята кола, ами милионите автомобили? С всичко е така. Затова сме си научили урока, но той не ни харесва.
