Aug 26, 2017, 9:47 PM

Урока не научихме...

  Poetry » Civic
591 1 7

Ожарило се е Слънце! Прежуря!

Всичко малее в мараня!

Жадуваме капчица свежест

и молим се на дъжда:

– Не ни отминавай!

Завали! Малко жегата намали!

Явно много сме се молили

и той е чул.

Дойдоха облаци забулени с раздърпан,

черен чул.

Засвяткаха светкавици!

Небето се раздра!

И... заваля!

Едри капки дъжд заудряха земята!

Дървото клоните размята!

Капките прерастнаха във ледени зърна!

Внезапно, много застудя...

Каква бе таз молитва! Какъв бе тоя грях?

Слънце ни опече, град ни наваля...

Мъка и разурха останаха след тях.

Реките се разляха, отнесоха села!

И после пак напече! Какво ни сполетя?

Сърдита е природата! Наказва ни жестоко!

Урока не научихме! Живеем си със злото!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някой път, Марги, нещо като не ни хареса и забравяме за него. Т.е. не ни е угодно. И аз знам, че дизеловата ми кола е супер вредна, но го забравям и си я карам, нали?! И не се замислям за природата, защото не ми е изгодно. И не е проблемът само в моята кола, ами милионите автомобили? С всичко е така. Затова сме си научили урока, но той не ни харесва.
  • Какво значение има дали ни харесва? Би трябвало да приложим наученото, за да си спестим проблеми! Обратното сочи, че или сме самонадеяни, или нищо не сме научили!
  • Научихме си го урока, но явно не ни харесва...
  • Добро утро! Пия кафе и се чудя: Кога го пуснах, кога го одобриха, кога го прочетохте? Не спите ли, приятели? Много се радвам, че до като аз съм спала, чие сте били с мен! Сигурно за това сънищата ми са били толкова хубави!Благодаря ви!
  • Хубав стих. Да ядосали сме всевишния. Хареса ми замисъла. Браво!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...