6.04.2007 г., 16:06

УРОКЪТ НА ЖИВОТА

1.1K 0 10
Обичах те и мразех едновременно.
Обсебил бе ми целия живот.
И молих се, и борих своевременно,
да те изтръгна или да ми станеш бог.

Оказа се урокът на живота ми,
за който неподготвена бях аз.
Показа ми, че не чрез добротата си
ще стана най-желаната ти страст.

Загубих те. Загуби ме завинаги.
Разминахме се някъде в нощта.
Но, вярвам, ще се сблъскат пак съдбите ни,
там... може би, във Вечността.

Прощавам ти по-лесно със надеждата,
че ще се срещнем пак с любов.
И знам, че някъде и някога
ще ти предам и аз един урок.

Урокът, извод от живота ми,
че в този свят цени се обичта.
И въпреки неправдите, несгодите,
във него побеждава ЛЮБОВТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поразена съм от магнетизма на думите ти,от лекотата с която пресъздаваш емоцията,от умението да поместиш и тъга и оптимизъм в един стих...!!!!!
  • Харесвам оптимизма ти, макар аз да съм му смъртен врагХубав стих
  • Сърдечен поздрав за стиха, Таня!
  • Браво Таня!
    Ведър и чудесен финал!
  • даа...има любов има! но и болка, уви
    а стихът е прекрасен!***

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...