Apr 6, 2007, 4:06 PM

УРОКЪТ НА ЖИВОТА

  Poetry
1.1K 0 10
Обичах те и мразех едновременно.
Обсебил бе ми целия живот.
И молих се, и борих своевременно,
да те изтръгна или да ми станеш бог.

Оказа се урокът на живота ми,
за който неподготвена бях аз.
Показа ми, че не чрез добротата си
ще стана най-желаната ти страст.

Загубих те. Загуби ме завинаги.
Разминахме се някъде в нощта.
Но, вярвам, ще се сблъскат пак съдбите ни,
там... може би, във Вечността.

Прощавам ти по-лесно със надеждата,
че ще се срещнем пак с любов.
И знам, че някъде и някога
ще ти предам и аз един урок.

Урокът, извод от живота ми,
че в този свят цени се обичта.
И въпреки неправдите, несгодите,
във него побеждава ЛЮБОВТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • поразена съм от магнетизма на думите ти,от лекотата с която пресъздаваш емоцията,от умението да поместиш и тъга и оптимизъм в един стих...!!!!!
  • Харесвам оптимизма ти, макар аз да съм му смъртен врагХубав стих
  • Сърдечен поздрав за стиха, Таня!
  • Браво Таня!
    Ведър и чудесен финал!
  • даа...има любов има! но и болка, уви
    а стихът е прекрасен!***

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...