Усещане...
Усещам. Проклинам. Обичам. Крещя.
Обръщам. Застивам. Протягам ръка.
Вълшебство. Мистерия. Страх ме е. Малко...
Красиво и приказно. Но вече отминало. Жалко...
Заспивам. Сънувам. Копнея. Усещам!!!
Заспала. Събудена. И пак тебе аз срещам!
Сивота. Пъстрота. Обич в безкрая...
Сивота. Пъстрота. Но кое от двете е мое, не зная...
Когато ОБИЧАХ, не знаех, че трудно е.
Сега се оглеждам. Нима вече будна съм?
Аз минах през всичко. Видях Ад и Рай.
Но пак те обичам. Обичам до край...
Обичам... С въпроси. Дали те обичам?
Обичам... Без отговори. Ти си различен...
Различен си ДНЕС. А утре? Кажи ми!
Утре не си. Във "днес" остави ме!
Бих искал. Сега! Сега е магия!
А аз бих искала утре пак теб да открия!
Но аз съм различен. И пак съм далече!
Но ти ме обичаш, макар и ОБРЕЧЕН!
ОБРЕЧЕН! Дали? Може би! Но обичащ!
Защо тогава "Обичам те" с болка изричаш?
Защото си друга... Към мен промени се.
И ти си рзличен... Ела, днес върни се!
Върни се, върни се! Ти пак си далече!
Нима наистина мислиш, че няма ме вече?
Има те, да... Но вече със друг.
Това са лъжи... Аз още съм тук!
Тук си? Къде си? Аз не те чувствам!
Защото не искаш... Във тебе е пусто!
Да, пусто е... Вече. Защото съм бял.
Обичащ, разложен, пулсиращ... и ЦЯЛ!
© Петя Терзийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Още нещо искам да ти кажа, един стих е по- силно въздействащ, когато е по- кратък. Може и с по- малко думи.
-
Определено имаш верен усет за ритъма. Задъхано е, да, но в това е чарът на този стих. Можеш! Поздравления
-
Всъщност, точно това стихотворение е писано от мен и сестра ми... Но мисля, че се получи смислено и дълбоко... Благодаря за прекрасните думи
-
Много "задъхано" ми се стори...
-
много хубаво, Петя!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
