Усещане...
Усещам. Проклинам. Обичам. Крещя.
Обръщам. Застивам. Протягам ръка.
Вълшебство. Мистерия. Страх ме е. Малко...
Красиво и приказно. Но вече отминало. Жалко...
Заспивам. Сънувам. Копнея. Усещам!!!
Заспала. Събудена. И пак тебе аз срещам!
Сивота. Пъстрота. Обич в безкрая...
Сивота. Пъстрота. Но кое от двете е мое, не зная...
Когато ОБИЧАХ, не знаех, че трудно е.
Сега се оглеждам. Нима вече будна съм?
Аз минах през всичко. Видях Ад и Рай.
Но пак те обичам. Обичам до край...
Обичам... С въпроси. Дали те обичам?
Обичам... Без отговори. Ти си различен...
Различен си ДНЕС. А утре? Кажи ми!
Утре не си. Във "днес" остави ме!
Бих искал. Сега! Сега е магия!
А аз бих искала утре пак теб да открия!
Но аз съм различен. И пак съм далече!
Но ти ме обичаш, макар и ОБРЕЧЕН!
ОБРЕЧЕН! Дали? Може би! Но обичащ!
Защо тогава "Обичам те" с болка изричаш?
Защото си друга... Към мен промени се.
И ти си рзличен... Ела, днес върни се!
Върни се, върни се! Ти пак си далече!
Нима наистина мислиш, че няма ме вече?
Има те, да... Но вече със друг.
Това са лъжи... Аз още съм тук!
Тук си? Къде си? Аз не те чувствам!
Защото не искаш... Във тебе е пусто!
Да, пусто е... Вече. Защото съм бял.
Обичащ, разложен, пулсиращ... и ЦЯЛ!
© Петя Терзийска All rights reserved.
