Усещаш ли живота...
Усещал ли си сутрин как слънцето мирише,
как плисва във очите закачлив рефрен?
Как с целувки топли лицето ти описва:
„Готов ли си, човече, за пътешествие със мен?”
Усещал ли си вечер как на залеза тъгата
с неспокойни пръсти дърветата рòши,
как чувствата докосва и прозвънва душата
от спомени далечни и висящи въпроси?
Усещал ли си нощем как звездното небе,
огледано в очите ù, ласкаво се гизди,
как луната разтваря невидими светове,
приятелски ти смигва и те кани да ги видиш?
Усещал ли си топлината на Вярата в душата
как светлината буди и я пали в зениците,
как силата ти дава, извечната и святата -
болка да лекуваш и да литнеш със птиците...
Усещал ли си как дребничката песъчинка
поличбено отронва се от килнатата канара,
която по ската се сурва надолу през долини,
за да се спре в леглото на бъбрива река...
Усещал ли си на живота цветните щрихи,
истинските му звуци, химни и стон?
Да? Е, не тръгвай от него с стъпки тъй тихи!
Обикнал те е! Сега му стори дълбок поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанета Всички права запазени
)))
