27.04.2011 г., 10:40 ч.

Усещаш ли живота... 

  Поезия
650 0 7

Усещал ли си сутрин как слънцето мирише,

как плисва във очите закачлив рефрен?

Как с целувки топли лицето ти описва:

„Готов ли си, човече, за пътешествие със мен?”

 

Усещал ли си вечер как на залеза тъгата

с неспокойни пръсти дърветата рòши,

как чувствата докосва и прозвънва душата

от спомени далечни и висящи въпроси?

 

Усещал ли си нощем как звездното небе,

огледано в очите ù, ласкаво се гизди,

как луната разтваря невидими светове,

приятелски ти смигва и те кани да ги видиш?

 

Усещал ли си топлината на Вярата в душата

как светлината буди и я пали в зениците,

как силата ти дава, извечната и святата -

болка да лекуваш и да литнеш със птиците...

 

Усещал ли си как дребничката песъчинка

поличбено отронва се от килнатата канара,

която по ската се сурва надолу през долини,

за да се спре в леглото на бъбрива река...

 

Усещал ли си на живота цветните щрихи,

истинските му звуци, химни и стон?

Да? Е, не тръгвай от него с стъпки тъй тихи!

Обикнал те е! Сега му стори дълбок поклон!

 

 

© Жанета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??