Направи ми една услуга, брате.
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате.
Прекръсти се и вземи триона.
Режи смело, чак до лакътя.
Тая ръка вече не ми трябва.
Вече не мога да посегна с нея, брате,
Нито към чашата, нито към четката.
Всяка глътка вино се обръща на отрова.
Четката виси като саката пред платното.
Тая ръка вече не ми служи.
Няма кого да помилвам с нея.
Няма кого ударя или нарисувам.
Посягам само да разбивам чаши.
Знам, че искам много от тебе, брате.
Но сега бъди смел и не ме щади.
Творец без муза е вече смъртник.
Ръка без страст е напълно излишна.
© Ваня Накова Всички права запазени