Усмихвай се с надежда в светъл час
Не съм вълшебник... Нямам този дар
на приказния чародей - герой.
Но мога да опитам с нежна жар,
на словото, да съм приятел твой.
Тъга и самота не са покой,
зад който смисълът ще е без глас.
В съдбите ни са грижите безброй...
След трудности, печал и мрак, и мраз
усмихвай се с надежда в светъл час.
С мълчание пред всичко всеки ден
не бива да униваш. Знак суров
зазижда ни в лъжи - да бъдем в плен
на идеал фалшиво образцов.
Не може никой ред - и стар, и нов
да промени душите ни, че в нас
живее и тупти една любов,
и с вяра ще успеем ти и аз...
Усмихвай се с надежда в светъл час.
Не зная дяволът ли е жесток,
защото в хора само виждам грях
и ще ти кажа - истинският Бог
е в обичта родила детски смях.
В очите на детенце днес познах
мечтата на Твореца златовлас
и за това - и не от робски страх -
пред илюзорност, тук, на алчна власт
усмихвай се с надежда в светъл час.
И в есента изсъхват лист, и цвят,
и зимата студена е без жал,
но пазим пак и вкус, и аромат
от лятото с духа си засиял.
И утре неизбежно побелял
от снегове светът да е - под пласт
животът в семе ще е оцелял
и в пролет ще ликува до екстаз...
Усмихвай се с надежда в светъл час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
