"Усмихни се" - ти веднъж ми каза -
"Така какво си мислиш да научи никой няма."
И аз забравих за неволи и омраза.
Усмихнах се - и туй не бе измама.
Защото само с тебе аз
истински и искрено се смеех.
Защото всеки миг и всеки час
за теб единствено живеех.
Сега, когато ти не си до мен,
усмивката ми вече е фалшива.
Усмихвам се и се надявам някой ден
любовта да спре да ме убива.
Усмихвам се сега на хората
и даже смея се със глас.
Така умело крия от света,
че без теб не мога да живея аз.
Усмихвам се - болезнено, горчиво...
когато спомени превземат ми ума.
Сърцето си изгубих, но е живо,
някъде при теб е то сега...
Като огън аз горях, сега съм лед.
Усмихвам се - и казвам - силна ставам!
Усмивката ми е единствено за теб.
Ала "усмихната" без тебе продължавам...
© Нал Всички права запазени