Усмивка
496
0
0
В Странджа планина, девойко,
ти усмихваше се чудно.
И туй сърце бойко
да забравя ми е трудно.
Че таз усмивка рай е за мен
и ето - нощта свърши, грее ден...
Ангел сякаш ме успокои
и с водата на спасението ме пои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
