Тъжна съм,

но отново намирам сили за усмивка...

Не мога да дишам,

но слушам за твоите проблеми...

Няма кой да ми помогне,

но опитвам се да те крепя...

Защото това съм аз...

За теб – щастлив човек,

но вътрешно умиращ...

Страдаща душа 

зад една усмивка... 

Поглъщам всяка твоя сълза

и изпитвам всяка твоя болка.

И все още всичко в себе си тая,

но пак намирам сили аз да се усмихна,

дори на най-малкото добро...

Защото по-важно от това няма!

Каквото и да става

трябва да намерим сили

с усмивка ний да го приемем

и тя да ни съпътства

през всички лоши дни,

защото поне това, ако не можем да направим

как от злото ний ще се избавим?