9.05.2017 г., 15:20  

Усмивка

1.3K 1 0

Тъжна съм,

но отново намирам сили за усмивка...

Не мога да дишам,

но слушам за твоите проблеми...

Няма кой да ми помогне,

но опитвам се да те крепя...

Защото това съм аз...

За теб – щастлив човек,

но вътрешно умиращ...

Страдаща душа 

зад една усмивка... 

Поглъщам всяка твоя сълза

и изпитвам всяка твоя болка.

И все още всичко в себе си тая,

но пак намирам сили аз да се усмихна,

дори на най-малкото добро...

Защото по-важно от това няма!

Каквото и да става

трябва да намерим сили

с усмивка ний да го приемем

и тя да ни съпътства

през всички лоши дни,

защото поне това, ако не можем да направим

как от злото ний ще се избавим? 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...