21.02.2013 г., 16:11

Усмивка за морето

826 0 0

Зима е - студена, снежна,

властна пак е тя, снегът се белее.

Морето бурно, край него ветрове

се вият пак

и как там да отида в този мрак?

Не ща студ да усещам пак и пак.

 

Край него тихо е, някак пусто,

но в душата ми тайно лятото препуща.

Искам морето мое, тъй близко до мен

да се превърне в ореол и да бди над мен.

 

Че то със стихии, с бури, ветрове

никой не може да спре морето и неговото сърчице.

Но аз имам тайна едничка -

чиста, моя, неподправена като мен - добричка.

 

С усмивка аз морето бурно ще озаря

високите вълни, вятърът студен

ще изчезнат в миг благословен,

пронизани от моята заря,

усмивката е, да!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...