Усмивката ти
Усмивката ти, Друже, е ненужна.
(Усмихвам се достатъчно... за двама).
Геройски се оказа... безнадежден.
(Поредната, типична мелодрама).
Превърна тишината ми в спектакъл,
(с отминал срок на годност... и забравен).
Игра ме дълго... в шепите си сбира -
сълзите ми, с аплаузи... обезславен.
Сега без теб, е както и със тебе.
Беззвучно и болящо... до безочие.
Но няма как при себе си да върна -
една любов с крещящо двупосочие.
Не ме боли, дори не те усещам,
защото осезаемо съм мъртва.
В студената постеля още дращят,
зрънцата от последната ти жътва.
Сега ще замълча, така... по навик.
И мога с чиста съвест да поплача.
Гротеските се пишат за четящи,
но в този случай, аз съм... разказвача!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
