7.10.2014 г., 23:21

Усмивки

992 0 27

          УСМИВКИ

 

Усмивките са моето богатство.

От тях си имам безобразно много.

Успявам някак си да се надрастна

и дълго да тъжа не мога.

 

Дори когато гняв ме покосява,

от мъка някаква, а-ха да рухна,

една усмивка семенце посява

и само чака повод да избухне.

 

Признавам си, обичам да се смея.

Не мразя, не проклинам, не ругая

и вятърко на коня бял ме вее,

и все за нещо хубаво мечтая.

 

Край мен светът логично се променя,

а аз съм все типично нелогична

и все водата ми е до колене…

Усмивки пращам, искрено и лично.

 

Ще кажете, че може би съм луда,

че днес животът никак не е лесен,

че аз живея в някаква заблуда,

каква ти  красота във стих и в песен?!

 

Е, може пък и малко да сте прави…

Да се променям,  късно е. Не мога!

Ще продължа усмивки да раздавам.

Вземете си! Безплатни са, за Бога!

 

 :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета - Лъки, Златна! Нека всичко лошо остане в тази година, а следващата да е по-добра, мирна и благодатна! Нека сбъдне мечтите ви и разпали музата ви! Здраве и късмет от мен!
  • Бъди все така усмихната, пълна с енергия и надежди за бъдещето! Желая ти много сили и здраве!
    Весели празници!
    Усмихната Нова година!
  • Чудесен стих!
    Няколко усмивки и от мен
  • Хвана ме, Фери! Благодаря ти!
  • Не си никак луда, напротив! Ако повече хора живееха като теб, светът щеше да е друг. Много сила се иска да се усмихнеш когато ти е тежко или си гневен и само изглежда, че го правиш с лекота...само изглежда! Поздрави от мен, много хубаво стихотворение!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...