Успях да полетя.
Пространството пред мене бе безкрайно.
Летях с птиците и пеперудите,
облаците спирка ми бяха.
Успях и да поплувам,
а не можех преди...
Да се докосна до вълните и рибите успях.
С очите си ги галех,
с ръцете си ги милвах,
в дълбокото синьо
успях да се потопя...
тези ширини за малко посетих.
За малко успях да им се насладя.
Милиони капчици солени по мен
се изтъркулиха (заиграха)
и въздуха отвисоко почувствах...
Успях да полетя...
Пътувах, не бе дълго,
но сякаш бе...
И се събудих. Отпочинала духовно,
но и тъжна... Всичко бе отминало,
неизживяно...