Dec 19, 2010, 1:47 AM

Успях да полетя

  Poetry
858 0 0

 


Успях да полетя.
Пространството пред мене бе безкрайно.
Летях с птиците и пеперудите,
облаците спирка ми бяха.
Успях и да поплувам,
а не можех преди...
Да се докосна до вълните и рибите успях.
С очите си ги галех,
с ръцете си ги милвах,
в дълбокото синьо
успях да се потопя...
тези ширини за малко посетих.
За малко успях да им се насладя.
Милиони капчици солени по мен
се изтъркулиха (заиграха)
и въздуха отвисоко почувствах...
Успях да полетя...
Пътувах, не бе дълго,
но сякаш бе...
И се събудих. Отпочинала духовно,
но и тъжна... Всичко бе отминало,
неизживяно...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...