20.08.2005 г., 12:06 ч.

Устните му бяха лодка 

  Поезия
685 0 4
Устните му бяха като лодка,
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил
за брега и за студа
сковавал го през нощите, в които
я бе мечтал ...

Сега солта полепваше по него
Усещаше
вкуса на същността,
с която се изпълваше пред нея
а тя му позволи
да я погледне.
Дъхът й спря... когато го видя –
той беше нейна отразена светлина.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??