Устремът на поета (І)
Устремът на поета
В борбата с ярости безкрайни
той спусна се със огнен меч,
готов по пътищата тайни
да тръгне, без да знае накъде -
в посоката на своето сърце.
Посланието му бе едно - красиво
и мъдро - кат' небесна песен -
мечтаеше над всичко сиво
да грейне нов лазур небесен.
Притворен в самота и хаос,
не чуваше сърцето твърдо -
към пещера от злост и ярост
той бързаше да се нахвърли.
Такава бе мечтата силна,
такъв бе неговият ред -
да тръгне в мъки непосилни
и сенки да твори безчет.
И тези сенки да говорят,
да търсят новото си име -
не могат ли това да сторят,
изчезват във самотна рима.
......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
