niko_niko (Нико Ников)
198 331
14.05.2008 г., 11:17 ч.

Устремът на поета (І) 

  Поезия » Философска
536 0 3

Устремът на поета

 

В борбата с ярости безкрайни

той спусна се със огнен меч,

готов по пътищата тайни

да тръгне, без да знае накъде -

в посоката на своето сърце.

 

Посланието му бе едно - красиво

и мъдро - кат' небесна песен -

мечтаеше над всичко сиво

да грейне нов лазур небесен.

 

Притворен в самота и хаос,

не чуваше сърцето твърдо -

към пещера от злост и ярост

той бързаше да се нахвърли.

 

Такава бе мечтата силна,

такъв бе неговият ред -

да тръгне в мъки непосилни

и сенки да твори безчет.

 

И тези сенки да говорят,

да търсят новото си име -

не могат ли това да сторят,

изчезват във самотна рима.

......

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??