Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
17.09.2006 г., 14:34 ч.

Утеха 

  Поезия
590 0 9

Във мен си, а си тъй далече,
имам те във мислите, мечтите
ми са като бяло облаче, което
скоро ще се разпилее... Ще завали
и капчици от пръските дъждовни
ще протекат по моите стъкла.
Там името ти писах и рисувах
любов със пръсти и с душа.
Сега дъждът ще ги премие,
но всичко е изписано в сърцето
с най-тънкото длето на любовта!
Във мен си, а си тъй далече.
Аз имам за утеха радоста,
която не се изтрива със дъжда... 


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??