Утеха
Във мен си, а си тъй далече,
имам те във мислите, мечтите
ми са като бяло облаче, което
скоро ще се разпилее... Ще завали
и капчици от пръските дъждовни
ще протекат по моите стъкла.
Там името ти писах и рисувах
любов със пръсти и с душа.
Сега дъждът ще ги премие,
но всичко е изписано в сърцето
с най-тънкото длето на любовта!
Във мен си, а си тъй далече.
Аз имам за утеха радоста,
която не се изтрива със дъжда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
