20.12.2008 г., 21:48

Утеха

603 0 4
 

Аз зная, че не го съзнаваш,

но знам, че мога да те утеша.

 

И чудо мога да направя -

с целувки болката да спра.

 

Аз знам, но ти не искаш и да знаеш,

самотно в ъгъла стоиш.

 

За грешки минали се каеш,

безмълвно болката търпиш.

 

А исках аз да те предпазя.

Чрез мислите си да те съхраня

 

от хорската безсмислена омраза,

заслонът твой да бъда във дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....