Аз зная, че не го съзнаваш,
но знам, че мога да те утеша.
И чудо мога да направя -
с целувки болката да спра.
Аз знам, но ти не искаш и да знаеш,
самотно в ъгъла стоиш.
За грешки минали се каеш,
безмълвно болката търпиш.
А исках аз да те предпазя.
Чрез мислите си да те съхраня
от хорската безсмислена омраза,
заслонът твой да бъда във дъжда.
© Галина Матева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
