11.01.2008 г., 23:04

Утеши ме...

1.3K 0 1

Утеши ме, мили, утеши ме,

който и да си,

утеши ме, говори ми,

със сладки устни целуни!

 

Докосни ме, мили, докосни ме,

нежно погали,

с пръсти името си напиши ми,

накарай кожата ми да гори!

 

Хайде, мили, прегърни ме,

искам да потъна в твоите ръце,

да те обсипя цял във рими,

духът свободен да е, лек като перце!

 

Утеши ме, мили, успокой ме,

кажи, че за себе си не съм провал,

Не забравяй, моля, загатни ми,

къде да те намеря във света незрял!

 

Утеши ме, мили, утеши ме,

от фантазиите мъничко реалност запази,

та като застанеш истински пред мен,

да зная, че ти за мене си роден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...