Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
3.08.2006 г., 8:18 ч.

Утре е четвърти,твоя ден рожден 

  Поезия
1580 0 11

„..Години има от тогаз,
   бледнее бялото чело.
   Но все по-скъпа ми е таз,
   която ми постла легло”
                       Робърт Бърнс

 

 

Какво ли да ти кажа утре мили

толкова думи дотук сме  казали

Та ние с теб отдавна сме открили

„чудото” и в нас сме го запазили

 

Годините все нещо ни напомнят

а миналото - то е толкова много

Красиви спомени стаята пълнят

ти усмихни се ,не гледай строго

 

Какво са тридесет и пет години?

- един прекрасен пристан и уют

За твоя ден рожден сега любими

изпращам този празничен салют

 

За теб бих  станала заря ракета

и на небето ще напиша две слова

Такъв от мен за теб ще е букета

-Обичам те  - ще прочете света

 

За теб бих станала и летен бриз

и в твоя зноен ден аз ще повея

Не мили мой , това не е каприз

чрез мене ти и аз чрез теб живея

 

За твоя ден рожден вест ще нося

политайки в небето като птицата

От Слънцето дори аз ще изпрося

да съм Вечерницата и Зорницата

 

Но препрочитайки онзи рефрен

от стих любим -за път,мрак и легло

аз осъзнах че непосилно е за мен

да кажа всичко с пожелание едно

 

Че пожелания безброй съм писала

каквото сетиш се, аз съм ти желала

и зная в щастие съм се орисала

да съм тази що легло ти е постлала


03.08.2006г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя.
  • Прекрасно,Етчи!
    Бъди щастлива с любимия си!!!
    Светъл празник и на двама ви! Поздрави!
  • Благодаря ви отново.
    Карате ме да се усмихвам.

    Вече е четвърти,неговия ден рожден
    Нека да е здрав и от радост окрилен.

    Приятни мигове на всички вас
    Поздрав и усмивка в този час
  • Много хубаво!Браво!
  • Хареса ми това толкова откровено пожелание. Личи си, че е писано със силно чувство. И често да имаш поводи за това, Анета. Най-искрено те поздравявам. 6

    Погледни още веднъж пунктуацията
  • Чудесно е пожеланието за рождения ден на любимия ти! Бъди "Вечерницата и Зорницата"! Поздрав!
  • Поздрави и от мен, Ани. Наистина е чудесно!!!
  • Благодаря ви много за коментарите.
    Благодаря че сте прочели този стих.
    Да Ивайло,харесвам Робърт Бърнс и най вече стиха му "Девойката,която ми постла легло". Дано и на вас да ви хареса щом го прочетете.
    Да Джейни ,обичам много и съм всеотдайна,ала това май не е тайна.
    Усмивки и поздрави за вас от мен.
    Позволявам си да кликна тук и стиха който ми звучи години наред в съзнанието,още от мига когато го прочетох,дано не разсърдя някой с това.Приятно четене.

    Девойката, която ми постла легло

    По пътя ме настигна мрак,
    планински вятър, силен мраз.
    Замрежи всичко ситен сняг
    и без подслон останах аз.

    За щастие във моя смут
    една девойка ме видя
    и мило в своя дом приют
    за през ноща ми даде тя.

    Дълбоко и благодарих,
    учтиво преклоних чело-
    учтиво и се поклоних
    с молба да ми даде легло.

    Тя с тънко ленено платно
    легло във къта ми постла,
    наля ми в каната вино
    и “лека нощ” ми пожела.

    Когато до самия праг
    със свещ в ръката тя дойде,
    девойката замолих пак
    възглавница да ми даде.

    С възглавницата във ръка
    се върна тя при мен за вчас.
    Със таз възглавница-така
    я взех в прегръдките си аз.

    Тя трепна в моите ръце
    и каза, като в мен се сви:
    “О, ако има в теб сърце,
    моминството ми остави.”

    Тя бе с коси от мек атлаз
    и бяло като крин чело.
    С ухайни устни беше таз,
    която ми постла легло.

    Бе хладен нежния и крак
    и кръгла малката и гръд:
    две малки, бели преспи сняг,
    навявани в тоя таен кът.

    Целувах милото лице,
    косите и от мек атлаз.
    И тъй, с момичето в ръце,
    във сън дълбок потънах аз.

    И пред разсъмване почти,
    за път когато бях готов:
    “О, ти, опропасти ме ти"-
    ми каза моята любов.

    Целунах скъпото лице,
    очите, пълни със тъгa,
    и казах:"Тия две ръце
    ще ми постилат отсега.”

    Тогаз тя взе една игла
    и дълго ши през тоя ден.
    Сама до хладните стъкла
    тя риза шиеше за мен.

    Години има оттогаз,
    бледнее бялото чело.
    Но все по-скъпа ми е таз,
    която ми постла легло.

    Робърт Бърнс
  • "За теб бих станала заря ракета
    и на небето ще напиша две слова
    Такъв от мен за теб ще е букета
    -Обичам те - ще прочете света"
    Поздраления Етчи!
    Този стих си избрах от стихотворението ти!
    Усеща се всеотдайността ти и обичта!


  • Усеща се,че Бърнс се е просмукал === настроението е подобно === само салюта и зарята ракета, като че ли ми напомнят за нещо друго === но като цяло много добре! Браво!
  • Чудесно е!!! Поздрави, Анета!!!

Предложения
: ??:??