19.05.2010 г., 7:47

Утре ти ще ми носиш цветя

887 0 9

Утре ти ще ми носиш цветя...

/на Melany71 - стих, портрет/

Вали и по тебе тъгата се стича.
Мечтата ти боса по локвите шляпа.
Прогизнала чакаш две думи:" - Обичам те!"
От ръцете ти пусти сълзите ти капят.

Толкова чака свойта любов
деня и нощта ти с огън да сгрее...
"Невъзможно и грешно" е, но съм готов
в стих да го сторя, както умея...

"Във твоя ден нахлувам изведнъж".
и "нека грях да е мечтата!"
Напече слънце... Няма вече дъжд...
Отново ще усетиш Топлината...

"Дори навеки да горя във ада"
във тебе "ще потърся своя грях".
Красива Нежност! Пролет моя, млада,
не ме е страх... не ме е страх...

"Обичам те..." Дори стихът ми сякаш
е някак си притихнал и мълчи...
"Целувам те разплакана във мрака"
Целувам ги щастливите очи.

"Сега съм до теб"... Ще се пръсна...
"Да запалим със тебе звезда!"
Моя бъди... "утре е късно..."
Утре ти ще ми носиш цветя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих,моите поздравления
  • Люси, ти си бодил само в коментарите си - в поезията си друго нещо и аз ще покажа моята гледна точка.
  • Няма за какво да завиждаш, Теодора - това не е от чувствата, които се толерират в този сайт, не е хубаво... след няколко часа друго за друга ще четеш - тогава какво ще речеш, а? Такива стихове се пишат, когато има "материал" за това. Дано ме разбра. Зем.
  • Моя бъди... "утре е късно..."

    Много хубави думи!!!Да и завиди човек на Светла.
    Поздрав,Зем!
  • Невероятно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...