19.05.2010 г., 7:47

Утре ти ще ми носиш цветя

883 0 9

Утре ти ще ми носиш цветя...

/на Melany71 - стих, портрет/

Вали и по тебе тъгата се стича.
Мечтата ти боса по локвите шляпа.
Прогизнала чакаш две думи:" - Обичам те!"
От ръцете ти пусти сълзите ти капят.

Толкова чака свойта любов
деня и нощта ти с огън да сгрее...
"Невъзможно и грешно" е, но съм готов
в стих да го сторя, както умея...

"Във твоя ден нахлувам изведнъж".
и "нека грях да е мечтата!"
Напече слънце... Няма вече дъжд...
Отново ще усетиш Топлината...

"Дори навеки да горя във ада"
във тебе "ще потърся своя грях".
Красива Нежност! Пролет моя, млада,
не ме е страх... не ме е страх...

"Обичам те..." Дори стихът ми сякаш
е някак си притихнал и мълчи...
"Целувам те разплакана във мрака"
Целувам ги щастливите очи.

"Сега съм до теб"... Ще се пръсна...
"Да запалим със тебе звезда!"
Моя бъди... "утре е късно..."
Утре ти ще ми носиш цветя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих,моите поздравления
  • Люси, ти си бодил само в коментарите си - в поезията си друго нещо и аз ще покажа моята гледна точка.
  • Няма за какво да завиждаш, Теодора - това не е от чувствата, които се толерират в този сайт, не е хубаво... след няколко часа друго за друга ще четеш - тогава какво ще речеш, а? Такива стихове се пишат, когато има "материал" за това. Дано ме разбра. Зем.
  • Моя бъди... "утре е късно..."

    Много хубави думи!!!Да и завиди човек на Светла.
    Поздрав,Зем!
  • Невероятно!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...